След като направите резервация,ние ще се свържем с вас,за да потвърдим резервацията или да ви предложим най-близки свободни дати.

Забележителности


Аквапарк „Аква Парадайз” - Несебър

„Аква Парадайз” е най-големият и атрактивен аквапарк в България, разполага с много съоръжения гарантиращи адреналин и водни емоции на посетителите си. Има няколко вида пързалки Камикадзе, Туистер, Ниагара, скачалки, лодки…и много други изненади, някои от атракциите са много екстремни, предпочитани са от любители на силни усещания. Предлага разнообразни заведения за хранене и барове, за да бъде престоя ви още по-приятен.
 

Несебър

Несебър е дрeвен град със съвременна модерна визия на развиващ се морски курорт и в същото време съхранил през вековете история, религия и култура на различни народи. Неговите първи обитатели били траките, наричали го Месамбрия, в превод означава градът на Мелса - създателят на селището. През 6 век пр.Хр. гърците са били негови жители, а четири века по-късно римляните са населили земите му, докато през 812 година след две седмична обсада Хан Крум не го превзема и градът попада по българско владение. Днес Несебър е един от най-предпочитаните и атрактивни курорти по българското Черноморие, предпочитано място е за много чуждестранни и български туристи. През 1983 година е включен в списъка на Световното Културно Наследство. Стария град е обявен за архитектурно-исторически резерват и ако го посетите имате възможност да видите останките от антична порта с крепостна стена датиращи от III-IV век. Градът е бил голям религиозен център доказателство, за което са открити части от около 42 църкви, по-малко от половината, от които са реставрирани от ахреолозите. Тези, които в по-голяма степен са съхранени от времето, са преобразени в картинни галерии, а само една от тях е действаща църква. В няколко различни групи са представени близо 60 възрожденски къщи, които са запазили автентичния си вид и са съхранили в себе си духът на онова време. Част от историята на тези земи е събрана и съхранена в Археологически музей на града. Морето владее, част от земите на днешен Несебър, части от крепостните стени може да видите под водата близо до морски бряг. Посещението на стария град в Несебър е един чудесен повод да съчетаете Вашата морска почивка с докосване до миналото.
 

Музей на солта

Единственият музей на солта на Балканите се намира у нас. Разположен е в старата част на черноморското градче Поморие, точно между Поморийското езеро и солниците. Музеят е открит през 2002 година и представя древна технология за производството на сол, чрез слънчевите изпарения на морската вода. Специализираният музей дава уникалната възможност на своите посетители на живо да се запознаят с процеса на добиването на поморийската сол. Музеят е оборудван със съвременна видео и аудио техника, но е запазил автентичния процес на анхиалския метод за добив на качествена сол. Тематичния музей представлява изложбена зала и работещи солници разположени на площ от двадесет и пет декара. В експозиционната зала са изложени единствените по рода си снимки от миналия век, разказващи за историята на солодобива по тези земи. Тук са показани автентични макети, инструменти и съоръжения на соларите от миналото. Според твърденията на наши историци, солниците съществуват още от V в. Пр. Хр. В миналото солта е била много скъпа и ценна придобивка, защото се е намирала рядко, а и добивът й не бил лесен. Преди съществуването на парите именно солта е служила за разменна монета, дори е била по-известна под прозвището „Бялото злато”. Добивът на сол по тези земи е древен занаят и майсторлък, предаващ се от поколения на поколения.
 

Остров Света Анастасия

Най-ранното човешко присъствие на острова е засвидетелствано през епохата на късната античност (IV-VI век). Доказателство за това е обилният керамичен материал, открит при подводните проучвания, проведени през 1973 г. Oстров Света Анастасия е за първи път нанесен върху картата на Черно море от холандския картограф Николаос Витсен през последното десетилетие на XVII век. Манастирът Манастирът „Света Анастасия Фармаколитрия (Лечителка)” е единствената островна обител в България, част от която е запазена до наши дни. През Средновековието такива свети убежища е имало на созополските острови Свети Иван, Свети Кирик и Юлита и на остров Свети Тома, но сега от тях има само археологически останки. Най-ранните данни за съществуването на обителта са от XV век. През годините манастирът е бил опожаряван няколко пъти и нападан от пирати. Манастирската църква, носеща името "Успение Богородично", е малка, но със стабилен каменен градеж, укрепен с дървени сантрачи. Тази най-стара част на църквата впоследствие е превърната в олтар. Между него и по-късното разширение на манастирската църква е разположен забележителният дървен иконостас от 1802 г. За строителство в края на XVIII в. говори новоткритият при консервационна дейност надпис, който свидетелства за построяването на каменна сграда през 1772 г. В началото на XIX век този надпис е бил вграден в новопостроения метох. Българският "Алкатраз" Църковната обител просъществува до 1923 година, когато манастирът е превърнат в затвор. Там са заточени 132-ма комунисти и земеделци. Трудната поддръжка на островния затвор принуждава правителството да прехвърли затворниците в бургаския полицейски участък, а част от тях са освободени. След атентата в софийската църква "Света Неделя“ през април 1925 година, островът отново е превърнат в затвор. На 29 юли 43-ма от арестантите успяват да избягат с две гребни лодки до нос Чукаля, откъдето се скриват в Странджа планина. В тяхна памет едно от крилата на манастира по-късно е превърнато в музей. Фарът Фарът на острова бил изграден от френска компания през 1889 г. Той бил монтиран върху железен стълб, издигнат на 40 метра над морското равнище и при добро време светлината му се виждала от 10 мили. През 1912 г. в северната част на острова са положени основите за новия фар, който направлява корабите и до днес. Той е запален за пръв път на 13 юни 1914 г. Островът след 60-те години От 60-те до 80-те години на миналия век Островът става любимо място на творческата бохема на Бургас. Негов „губернатор“ дълги години буразлии наричат големия бургаски поет Христо Фотев, който прекарвал голяма част от времето си там. На острова тогава имало ресторант, малък хотел, църква и кей. Островът е известен и с това, че там са снимани филмите на Рангел Вълчанов "На малкия остров” и "Островът” на Камен Калев, с участието на Летисия Каста. От 2001 година Света Анастасия е със статута на културно-историческа забележителност. Остров Света Анастасия днес Лекарна, предлагащи чудодейни билки и отвари, манастирска килия от Средновековието, в която може да пренощувате, ресторант с автентични бургаски ястия по стари рецепти… и всичко това на най-романтичното място в Бургаския залив – Остров Света Анастасия. До там стигате с корабче, на което сте се качили от "Магазия 1" (непосредствено преди Морска гара - Бургас). До скоро това звучеше като приказка, но от месец май 2014 г. е част от бургаската реалност, благодарение на спечеления и изпълнен от Община Бургас проект „Културно-историческото наследство на о-в „Света Анастасия“ и град Бургас - атрактивна и конкурентоспособна туристическа дестинация”, финансиран по Оперативна програма „Регионално развитие”. Житие на Света Анастасия Света Анастасия Фармаколитрия е сред малкото жени-мъченици, почитани изключително ревностно и с много любов както от католическата, така и от източноправославната църква. Анастасия е родена в Рим в благородническо семейство. Баща й Претестат бил сенатор, а майка й Фавста изповядвала християнството. Неин учител бил Хрисогон – също християнин, впоследствие канонизиран. След смъртта на майка й, Анастасия била насила омъжена за сенатора Помплий. За да запази девството си, тя се престорила на неизличимо болна и не допуснала близост със съпруга си. Помплий подложил съпругата си на унижения и обиди. Но той скоро загинал - по време на една буря корабът му потънал. Така Анастасия останала вдовица и започнала да използва богатството си за облекчаване на страданията на затворените в тъмниците християни. Тя започнала да пътува от град на град и навсякъде утешавала затворените си единоверци, лекувала ги, осигурявала им храна, а когато можела заплащала богато на тъмничарите за освобождаването им. Постепенно тя изучила до най-големи тънкости лекарския занаят и станала легендарна лечителка. Затова била наречена „Фармаколитрия” – от гръцки „избавителка от страданията”. През тези години император Диоклециан подложил християните на най-голямото гонение в историята на църквата. По това време Анастасия била в провинция Илирик, в гр. Сирмиум. Една сутрин тя отишла както винаги в затвора и го заварила празен – предната нощ всички християни били избити. Тя се разплакала и така за всички станало ясно, че е християнка. Незабавно я арестували и въпреки увещанията лично на императора, Анастасия не се отрекла от християнската вяра и била хвърлена в затвора. В продължение на 60 дни била оставена без храна, но въпреки всичко останала жива. Затова, заедно с още 121 затворници, тя била натоварена на кораб, който бил умишлено пробит. Благодарение на молитвите на Анастасия корабът не потънал и затворниците успели да го докарат до най-близкия бряг. Когато разбрал за поредния неуспешен опит да бъде убита, управителят на Илирик разпоредил Анастасия да бъде разпъната между четири стълба и да бъде изгорена жива. На 22 декември 304 г. заповедта била изпълнена. Според църковното предание Света Анастасия загинала, но тялото й останало неповредено от огъня. Паметта на светицата се почита на 22 декември – в деня на мъченическата й смърт.